1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars (2 votes, average: 5.00 out of 5)
Loading...

Отраснах в противоречиво време. Когато бях малка, дали да уча или не, не беше право на избор, а задължение. Отраснах в семейството на двама инженера, чиито амбиции навремето обвинявах, а сега съм им благодарна.

Минах през слоганите на комунизма като „учи, мама, за да не рабориш“, през тези на прехода „защо да учиш, те висшистите са най-ниско платени“ и стигаме до днешното време „учи от модерните науки, за да не останеш без работа“, защото автоматизацията заменя множество дейности.

Ами, объркващо е, учи, не учи, учи….а гледаме хиляди примери на успели умни българи по света и у нас, както и „успели“, но не толкова умни българи в България. Какво е посланието, което ние като родители, трябва да предаваме на нашите деца? На какви стройности да възпитаваме?

Децата – нашето бъдеще

 Това всеки го повтаря, но като че ли с времето смисълът се е позагубил. Уж трябва да се инвестира в образованието на децата ни, а образователните системи напоследък отслабват силите си по една или друга причина. Често образователните системи трудно и догонват новостите, както и времето си. Промените в програмите отнемат години. Понякога, образованието е просто бизнес, а не кауза. В различните държави е също различно – в някои е въпрос на държавна политика, а в други има липса на такава.

Живея в държава, където образованието за чужденци е само частно и тогава си задаваш въпроса – струва ли си цената, която плащам и всъщност колко би трябвало да струва доброто образование?

 

Добрите учители – нашата най-добра инвестиция

 Свикнала съм да чувам – е, като си плащаш – получаваш. Като е частно училище, задължително образованието ще е по-добро. Може и да е вярно, за множеството случаи, но не е всеобщо правило.

Познавам лично Теодосий Теодосиев, учителят физик, който подготвя деца победители в международни състезания. Учителят, който заради репутацията си,  спретна школата си до прилично физическо състояние.  Аз видях сградата му, преди ремонта, направен от дарители, негови ученици – нямам думи каква мизерия видях, но има деца и родители, които гледат над тези неща. Има родители, които повериха децата си, независимо в каква класна стая учат, за да им дадат по-добро бъдеще – инвестирайки доверие в един учител и вяра в собствените им деца.

Имат ли значение лукса и удобството на класната стая? Аз не си спомням такива, а и едва ли те имат значение реално върху качеството на предаденото знание.

 

Учителството е призвание, а не професия.

Имах късмета да изкарам цялостното си образование безплатно, заради системата, в която отраснах – безплатно основно образование, университет магистър, даже и докторат от старата програма, със защита пред СНС, ВАК и т.н. Дали защото е било безплатно бихме могли да предположим, че не е било достатъчно добро? Напротив, в системата, в която отраснах – парите имаха друго значение и стойност. Всъщност ценностната система, в която израстнах вече отдавна не е същата.  Заради страхотните учители, които имах, аз получих една много добра основа за едно бъдеще, което няма паричен еквивалент.

Помня учителката си по френски – г-жа Турлакова, от ГПЧЕ „ Ромен Ролан“, много спокойна и класна учителка, с много тих глас, но със страхотен контрол и налагащ се за уважение човек. Такава желязна дисциплина и тишина имаше в клас, че дори мишките излизаха да се разхождат в час. Но този самоотвержен ръководител направи целият ни клас перфектни франкофони (без изключение), до такава степен ни възпита добре, че повечето ми съученици завършиха във Франция. Аз направих специализация във Франция по европейска програма, работих за френска компания по едно време, и до ден днешен французи ме питат дали съм французойка, защото не долавят акцент. Да, това го дължа на една страхотна учителка, която успя да мотивира цял един клас и випуск, научи ни не само на езика, но на морал и ценности. И все още пазя тези знания солидни, защото много често си използвам знанията по езика и до днес.

Помня почти всичките си учители от френската гимназия, но най-много помня тези, които бяха най-строги. Колкото повече не им бях „фен“ като ученичка, защото много изискваха, толкова повече съм им „фен“ сега. Защото това знание е дълбоко вкоренено в главата ми. Най -тренираните мозъци помнят в момент около 7 бита информация за около 20 сек. Преставете си техниката да накараш ученическа глава да запомни гигабитова информация за 20 -30 години напред!

В „Технически Университет – София, филиал Пловдив“, влязох с не-особено желание, но от родителска гледна точка „от инженер всичко става“ се записах. Влязох без желание, а излязох инженер магистър, а и след това и с докторат по „Квантова и Оптоелектроника“. Строги преподаватели, „като не знаеш закона на Ома, ходи си у дома“, „като се знам какъв съм инженер, да ме е страх да ида на доктор“ – множество такива изрази, но истината е, че 95% от всичките ми състуденти са на ръководни позиции, успели хора. Късаха много на изпитите, беше си с две думи „гърч“, но този гърч ни направи хора. В момента политиката „давай да ги пускаме студентите, че да не вземат да се откажат и да се загуби финансирането“ – това не произвежда по-добри кадри. Просто произвежда безработни кадри….

Имах щастието да имам двама от най-професионалните ментори в кариерата си на млад специалист – ръководителят на дипломната работа, а след това и дисертацията ми проф.д.т.н и д.ф.н Марин Ненчев – межународно признат учен, който успява да обясни и най-сложната формула по най-простия начин; и д-р Владимир Рибаров – страхотно известен практик в сферата на лазерите и лазерните технологии. Те ми показаха, че светът на науката е необятен, много интересен и откриващ хоризонти. Тези хора са учени до „мозъка на костите си“, те са просто призвани да вършат това, което вършат. И ако не материално призвание, те получават хиляди признания за техния принос при формирането на млади кадри.

 

Познанието – универсалната валута

Аз мога да твърдя, че съм „богат“ човек, защото по пътя си имах само блестящи примери и ментори. Които безплатно (или в случая срещу малките си заплати по това време) даряваха от времето си, енергията си, без никакви ограчинения опита си, знанията си. Когато сме млади, често не оценяваме, а приемаме за даденост учителите, университетите, всичко, което получаваме наготово.

Но идва време, в което всичкото натрупано знание започва да работи в наша полза, времето вложено в разбиране на сложни формули като млади калява мозъка ни, хилядите нощи на учене за изпитите ни е научило да четем и схващаме бързо.

Дори няма значение дали това, което сме учили преди 20 години вече не е актуално. Но са актуални нашата воля и навик да учим.

 

Да не забравяме да сме благодарни

Във връзка с настояща образователна платформа, която разработваме, наскоро срещнах страхотен учител Таня Иванова, от малко софийско училище – 146то училище, която с ентусиазъм, любов към децата, знанието, учителството, ме върна към топлите детски спомени. Този учител, без корист и от иновативен дух реши да посвети времето си да състави материал, за вкарването му в учебна мултиплеър експериметална игра.

Нейните деца, с жаждата си за знание, показана упоритост за успех в учебна игра, както и благодарност, че са получили нещо безплатно като дарение и точно поради това трябва да го ценят – ето това е нашето бъдеще!

Живея в Дубай, и на доброволни начала се занимавам с Българското неделно училище „Българче“ тук, като член на Родителския комитет. Училището е съфинансирано по МОН. Имаме страхотни учители, и още по-невероятен директор в лицето на Елка Маринова. Имам дъщеря, която посещава училището, и за нея, както и за повечето деца на малка възраст, не е супер мотивация да учат и  уикенда. Но съм сигурна, че един ден ще оцени тази инвестиция от години посещение на уикенд училището, където освен знания, учителите се опитват да научат децата на родолюбие.

В днешното време на супер заети родители, ние често оставяме възпитанието на децата ни напълно на учителите, бабите, бавачките или както дойде. И наистина трябва да се молим да попаднем на добри педагози и хора, чиито призвание е да всяват знание, въпреки недоволните и мрънкащи родители, въпреки ниските заплати, въпреки честата неблагодарност към тях.

Докато все още има такива учители като всичките, които изброих по-горе, аз все още ще вярвам в народното образование. Българинът носи благодатното семенце в него, но без подходящите „торове“, потенциалът може и да не се разгърне.

Нека уважаваме учителите си и им помагаме да ни предадат от своето знание и опит, да ни направят по-добри хора.

Няма ден в който да не благодаря на различен учител-ментор и на родителите си, че са ми показали пътя на знанието.

Пожелавам същото на дъщеря си и всички български деца.

 

Д-р инж. Ани Атанасова